Хартиен календар за 7526/2021



Оттук можете да поръчате своя версия на хартиен календар за 7526/2021 година. Календарът е с размер 480 х 680 мм.

Преглед


Дизайнът на календара включва кръгов календар, при който като на циферблат са нанесени 365-те дни на годината, като от външната страна са поставени дните по месеци на Григорианския календар, а от вътрешната дните по месеците на Древния Български Календар. Така много лесно може да се види кой ден на кой съответства.

В кръгът е използван дизайн, който е подобен на митичната костенурка от изследванията на Слави Дончев (вж. повече информация), като в центъра е показан магически квадрат при който сборът по редове, по колони и по диагонали винаги дава точно 15. Нечетните числа са разположени на кръст в средата и символизират мъжкото начало - те оформят кръст по посоките на света, а четните числа символизиращи женското начало са разположени по върховете на квадрата - по полупосокоте на света.

Около него е разположен така нареченият "лунен кръговрат" (по Слави Дончев), който е показан във варианта от книгата на Георги Велев "Българският народен календар" (вж. също кратка статия в Списание 8).

Около него е показан "слънчевият кръговрат" представен от 12 годишният животински цикъл. Показана е последователност при която маймуна следва овен. При много изследвачи редът точно на тези две животни е разменен, поради което те са отбелязани с по една загатната въпросителна.

В долната част е показана таблична версия на календара за същата година, като отново имаме сравнение между Григориански (текущият съвременен календар) и Древния Български Календар. Датата по Григорианския календар е показана в горния ред на всеки месец, а на долният е посочена датировката по Древния Български Календар. Месеците по двата календара имат разминаване от по 10 или 11 дена и така например 1-ви Януари съответства на 11-ти ден от Първия месец (Месец Алем) от Древния Български Календар, а 23-ти Януари съответства на 2-ри ден от Втория месец (Месец Тутом) от Древния Български Календар.


Дните от седмицате събота и неделя по Григорианския календар са дадени на зелен фон, а същите (шести и седми ден от седмицата) при Древния Български Календар - на син фон. По наблюдателните от вас може би ще забележат, че те се разминават. Например 2-ри и 3-ти Януари са съответно събота и неделя, но съответните им по Древният Български Календар не са 12-ти и 13-ти Алем, а 13-ти и 14-ти Алем - разминаване от един ден. Защо се получава така ?

Причината е, че в Древния Български Календар имаме дни които не се броят като част от седмицата. Това са дните Ени - 31-ви Алтом (31-ви ден от Дванадесети Месец) и високосният ден Бехти - 31-ви Шехтем (31-ви ден от Шести Месец). След като извадим тези дни от общата продължителност на годината (365 дни при невисокосна година и 366 дни при високосна), пулучаваме 364 дни които се броят като седмични дни или това е точно 52 седмици (52 . 7 = 354).
Числото 354 получаваме и в двата случая - и при високосни години и при невисокосни, защото при невисокосна от 365 изваждаме само 1 ден - денят Ени (365 - 1 = 354), а при високосна от 366 дние изваждаме 2 дена - денят Ени и високосния ден Бехти (366 - 2 = 364).

Поради това, всяка година съдържа точен брой седмици - точно 52. Така всяка година винаги започва в първият ден от седмицата и винаги завършва в последния ден от седмицата И така всяка дата от Древният Български Календар е винаги в един и същ ден от седмицата, независимо от годината.

Това не е така за Григорианския календар. При него всеки един ден от годината се счита за участващ и в седмичният цикъл. Поради това, Гиргорианската година не съдържа точен брой седмици и всяка една дата може да се пада на различен ден от седмицата в зависимот от конкретната година. Това е и причината заради която всяка година си купуваме нов календар за текущата година.






Месеците от Древния Български Календар са посочени и с предполагаемите им древни имена (според една от хипотезите). Например Първи Месец - Алем, Втори Месец - Тутом и т.н.

В средата на кръговия календар, е представена 12 годишната цикличност на Древния Български календар. Това е последователност от 12 години при която на всяка година е съпоставено животно. Животните са представени с рисунка на самото животно, както и с предполагаемото му древно име. Например Плъх/Мишка - Сомор, Вол/Бик - Шегор и т.н. Годината 7526/2021 е година на Бика (или Вола). Древното име на тази година (Шегор) е засвидетелствано както в Именника на Българските Владетели, така и в Чаталарския надпис (под формата СИГОР).

Според настоящия модел година 7526 по Древния Български Календар не е високосна година и затова нямаме допълнителен ден (наричан още "Ден Бехти") след края на Шестия месец (Месец Пехтем). Така след 30-ти ден на Шестия месец (Месец Шехтем) започва 1-ви ден от Седмия месец (Месец Сетем).

Новогодишният ден, който е след края на Дванадесетия месец (Месец Алтом) не се брои в рамките нито на месец, нито на седмица. С него завършва старата година и започва новата и в известен смисъл е едновременно част и от двете години. В нашият модел, за удобство този ден е отбелязан като последен 31-ви ден на Дванадесетия месец (Месец Алтом).

Цитатът от Имменникът на българските владетели, разположен долу вляво от календарния циферблат, е един от най-ценните извори за възстановяване на Българския календар.


Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем.
Ирникъ. житъ лѣт. ҃рн. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом твиремь.

...


Този цитат свързва началото на българската държавност с полумитичния владетел Авитохол, който вероятно е Атила и синът му Ирник (вероятно съответства на синът на Атила известен от други извори като Ернак). Тези владетели са полулегендарни, защото посочените за тях години 300 ( ҃т) за Авитохол и 150 ( ҃рн) за Ирник са нереалистично дълги нито за живот, нито за царуване спрямо днешните ни представи. Вижте също и таблицата за преобразуване на буквите на кирилицата в числови стойности. В именникът на българските владетели се изброява царуването на владетелите от Авитохол до Умор, като за всеки владетел се посочва продължителност в години, както и датировка (по Древния Български Календар) вероятно на възцаряване на владетеля. Датировката по Древния Български Календар е винаги двусъставна - например "дилом твирем" както за Авитохол и Ирник. Първата част (дилом) се тълкува като име на животно в 12-годишният животински цикъл, а втората, се тълкува като име на месец от годината. Конкретно дилом съответства на змия, а твирем на четвърти месец. Друго интересно нещо, което забелязваме е цикличността. При период от 300 години (животът на Авитохол), който е кратен на 60 и съответно и на 12 (5 * 60 = 300 и 25 * 12 = 300), имаме съвпадение на същата датировка - дилом твирем. Това подчертава цикличността на календара.

Другият цитат от Приписката на Тудор черноризец Доксов, е също много интересен с това, че свързва датировка по Древния Български Календар с реално историческо събитие - покръстването на българите.

...
Сеи же Борисъ болгары крстилъ е в лѣт етхь бехти. Въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин.
...


Отново виждаме двусъставната датировка по Древния Български Календар ("етх бехти"), където "етх" съответства на година "куче", а "бехти" е високосният ден, който не е част от месец, според една от хипотезите.

Фонът на календара е снимка на небесни облаци заснета над комплекс Елените, пред която е поставена замъглена палитра от преливащи бяло-зелено-червено (българският трибагреник) цветове.